Развитието на чревната екосистема е от решаващо значение за функционирането на гастроинтестиналният тракт и здравето на човека. Чревната екосистема включва епитела на червата, имунни клетки, чревни неврони, чревна микрофлора и хранителни вещества. Координацията между всички тези компоненти е обект на интензивни проучвания, които имат за цел създавенето на нови стратегии за решаването на проблемите на много чревни и извънчревни заболявания. В тази връзка, късоверижните мастни киселини (SCFAs), образувани основно от чревната микрофлора представляват пример, за това колко е важна чревната екосистема. SCFAs са органични киселини, които се образуват от чревната микрофлора чрез ферментация, основно на неразградими въглехидрати и фибри. Има и една малка част от външен внос с храната. SCFAs са от 2- до 5-въглеродни слаби киселини и включват ацетат (acetate C2), пропионат (propionate C3), бутират (butyrate C4) и валерат (valerate C5). SCFAs основно се образуват в дебелото черво. Съотношението на ,дп.р’крйе SCFA-и в дебелото черво е около 60% ацетат, 25% пропионат и 15%  бутират. Като резултат от нарастване концентрацията на киселата ферментация, pH в лумена на проксималния колон е по-ниско. Това pH получено от образуването на бутират води до подкиселяване на средака, което подтиска развитието на Грам-негативнат флора (като Bacteroidesspp.). Способност да образуват бутират има Грам-позитивната анаеробна флора, която обитава нормално дебелото черво при хората. Бутиратът е главният енергиен източник за клетките на дебелото черво и участва в поддържането здравето на дебелочревният епител.

Бутратът, основен продук от микробната ферментация в червата на хранителни фибри играе важна роля в поддържането на чревнат хомеостаза и цялостното здраве. Ефектите проявявани от бутирата са разнообразни и включват няколко различни механизъма на действие. Добре известният епигенетичен механизъм, посредством който се подтиска HDACs и като резултат се контролира генната експресия и развитието на клетките. На ниво черва, бутиратът има много ефекти като предпазване и подтискане развитието на дебелочревната карциногенеза, намалени на възпалението, подобрение в оксидативния статус, защитнита епителна бариера и модулация на съдовата чувствителонст и чревен мотилитет. На извънчревно ниво, бутиратът има потенциално приложение при лечението на сърповидно-клетъчната анемия, ?-таласемия, цистична фиброза, дефицит на ензимите от урейния цикъл, X-свързаната адренолевкодистрофия, хиперхолестеролемия, затлъстяване, инсулинова резистентност и исхемичен инсулт.

Към пълната версия на статията:

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3070119/